Богоявление в Калофер
В Калофер няма израз „напили се”. За такива хора местните казват, че са „леко омаяни”. И няма как да не са, когато цяла нощ са пили греяно вино и ракия, извивали са хора под звуците на тъпани и гайди и са пели възрожденски песни в старата кръчма. Точно така подгряват мъжете в Калофер в нощта преди Богоявление.
Ритуалът по хвърлянето на кръста в реката на малкото подбалканско градче се спазва ревниво повече от 60 години. Местните обаче вярват, че традицията датира от векове.
От всяка къща изскача по един смелчага, увит в пояс, с вълнени потури и чорапи, и полуразкопчана риза. Ентусиазмът и хайдушкият нрав на калоферци надделяват минусовите температури.
Повече...
Калоферска Коледа
Коледа за мен е свята!
На времето калоферци са се връщали чак от Цариград за да карат Баба Кол’да в Калофер.
Коледарите едно време (през турско) са били само млади мъже - ергени, но сега традициите се променят – коледува всеки, който иска и може.
Аз коледувам откакто се помня, а вече съм на 48 години. Много рядко съм пропускал, било ще да е по уважителни причини.
Ние, калоферци, сме различни в коледуването. Първо, най-малко един месец по-рано цари подготовка: стягат се тъпани и гайди, народни носии (калоферски “гимени фанели“, бели ризи, кадънки, навуща, клинове и цървули, червен пояс)...
Повече...
Как се прави тъпан
Оригиналният едновремешен тъпан се състои от дървен цилиндър (луп), дървени обръчи и обработени овчи кожи.
Лупът някога се е правел от кабран (голям дървен съд, който се използва за изгребване на житото), но в днешно време може да се направи от тънък лист гетинакс, който се огъва във форма на цилиндър, стените му се укрепват с вътрешни обръчи (от алуминий), които се занитват. По този начин направен, лупът е здрав и не се огъва. След това идва ред на външните обръчи - те са се правели от огънати лескови пръти, а сега може да се направят от алуминиева или стоманена шина (с правоъгълно сечение, не много големи, примерно 20х5мм). Обръчите трябва да са по-широки от лупа, примерно по 5-10мм. от двете страни, така се оставя място за кожите.
Кожите се обаботват по следния начин: две пресни овчи кожи се намазват с гасена вар (откъм вътрешната страна, не към руното!), сгъват се така, че руното да е отвън и се слагат в найлонов чувал. След това чувалът с кожите се слага на топло (в обора, при коня, заровени в тора) за 24 - 48 часа. Това навремето съм го правил, октомври – ноември месец. През това време се прави проверка с не много силно дърпане дали вълната лесно се оскубва от кожата. После кожите се изпират в студена вода от варта и се опъват на предварително сковани правоъгълни рамки. Рамките се слагат на проветриво място и когато след 2 – 3 седмици кожите изсъхнат, са готови за монтаж към обръчите.
Повече...
Оркестър ”Калофер”
Оркестър ”Калофер” е създаден през 1990 година. Ръководител на състава е кларинетиста Пейо Маринов, който е роден в гр. Калофер и е от музикална фамилия. Дядо му, на който е кръстен, е бил един от най-добрите гайдари в общината, наричали го Гайдаджи Пейо.
Баща му е Марин Пеев, известен музикант и до ден днешен свири на кларинет, гайда и акордеон. Пейо Маринов е завършил музикалното училище в гр. Котел през 1986 година със специалност гайда, но паралелно с това свири и на кларинет. Семеен с две деца, син и дъщеря. Синът му Марин Пеев учи в СОУ „Любен Каравелов” гр. Пловдив със специалност гайда.
Дъщеря му Кристине Пеева учи в английска паралелка и макар че не учи в специализирано училище, голямото й увлечение е народната музика. Съпругата на Пейо Маринов, Тоня, е солистка в оркестъра и постоянна негова спътница в неизброимите турнета и участия. Тоня Христова – също е израснала в музикална среда, баба й Тонка е пеела по сватби и кръщенета, седянки и увеселения. Баща й свири на акордеон. От малка е закърмена с народна музика.
Повече...
