Калофер » Почивка в Стара планина

Град Калофер е разположен на двата бряга на река Тунджа, между Стара планина и Средна гора. Над града се извисява връх Ботев – най-високият в Стара планина.

Градът има своя неповторима прелест. Зиме дреме в дълбоки преспи, лете около него са ливадите на "Чафадарица" и пропастите на "Джендема", красотите на Купена и ромонът на река Тунджа. Ще ви пленят живописните околности с горди планински върхове и романтични долини. Река Бяла с пеещите водопади ще ви разкаже легенди за старославянския Звъниград и ще ви покани да посетите четиривековния Калоферски Мъжки манастир, съхранил в себе си твърдината на българския верски дух.

Градът е важен пункт за много маршрути в областта на националния парк "Централен Балкан" - към хижа Рай, връх Ботев, водоскока Райско пръскало, както и към резервата "Джендема" и още много маршрути. На разположение на туристите са високопланински водачи с професионална екипировка. Поречието на Тунджа и Бяла река предоставя чудесни възможности за пикници през почивните дни.

Пребиваването ви по време на Великден, Коледа и Нова година, на Богоявление и Заговезни с традиционните кукерски представления, както и на 2 юни - денят на Ботев и много други ще ви потопят в различни характерни празнувания на града. Повечето местни жители се занимават с отглеждането на маслодайната роза, прославила България с производството на световноизвестното розово масло. В началото на месец юни на туристите се предлага участие в розобер, посрещане на празника на розата, както и разходка в розоварна, дегустация на розово сладко, сироп и даже ракия от рози.

Името на град Калофер

Името на град Калофер не се среща в античната или средновековната история на нашите земи. На това място някога е имало гъсти, непроходими и необитаеми гори. Западно, в долината на Бяла река, е бил старият Звъниград, от който не е останала и следа. За оказана съпротива турците заличили града, но гордите му и упорити защитници останали непокорени. Дружина от 40 юнаци, начело с Калифер войвода, дълго бродила из района, защитавайки събратята си и всявайки ужас сред османлиите. Турците били безсилни да се справят и затова султанът разрешил на войводата да се засели с момчетата си в гората, като им дал привилегии на дервенджийско село. Хайдутите откраднали моми от Сопот, който се славел с хубавиците си, и така възникнал Калофер.

През първата половина на XIX век Калофер, както и всички наши подбалкански градове, достига своя разцвет. Пътешественици отбелязват, че в него е имало над 1000 гайтанджийски чаркове, много тепавици и бояджийници. Калоферските занаятчии и търговци търгували с Цариград, Виена, Одеса, Браила. Неслучайно са го наричали “Алтън Калофер” (Златен Калофер). През 1845 г. е построено ново голямо училище, а през 1871 г. и девическо училище. Били основани различни просветни дружества. На два пъти градът е опожаряван от кърджалиите - през 1799 и 1804 г., но бързо се възстановявал и замогвал.

Забележителности в Калофер

Калофер е родният град на големия български поет и революционер Христо Ботев. На мястото, на което е била построена последната къща на Ботьовото семейство е изграден музей. Музейният комплекс се намира в Ботевата градска градина и обхваща: Мемориалната къща-музей, изложбената зала, паметника на Христо Ботев и паметника на Иванка Ботева – майката на поета.

Мемориалната къща-музей представя автентичната обстановка, в която е отраснал Ботев. В изложбената зала се съхраняват лични принадлежности, документи, публикации, предмети на изкуството и други материали, свързани с живота и творчеството на Христо Ботев, неговото семейство и сподвижници.

Видни личности от Калофер

Неслучайно историята на градеца през дългото чуждо владичество е пълна с имена на прочути харамии, хайдути и бунтовници, като се започне с Калифер войвода, дядо Млъчко, Чоно Чорбаджи, Добри войвода, Гълъб войвода и се завърши с гениалния поет и революционер Христо Ботев.

Официален сайт на Христо Ботев

Чеда на Калофер са редица видни книжовници и обществени дейци от епохата на Възраждането - Екзарх Йосиф I, Димитър Мутев, Елена Мутева (първата българска поетеса), Христо Тъпчилещов, Иван Шопов (фолклорист и пръв български библиограф) и други. Много калоферци взели участие в четите на Панайот Хитов, Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Бачо Киро. Към края на османското владичество в околностите на Калофер бродели 15 хайдушки чети. Над 500 калоферци са участвали в хайдушки чети и дружини.