2010
2009
Богоявление в Калофер
В Калофер няма израз „напили се”. За такива хора местните казват, че са „леко омаяни”. И няма как да не са, когато цяла нощ са пили греяно вино и ракия, извивали са хора под звуците на тъпани и гайди и са пели възрожденски песни в старата кръчма. Точно така подгряват мъжете в Калофер в нощта преди Богоявление.
Ритуалът по хвърлянето на кръста в реката на малкото подбалканско градче се спазва ревниво повече от 60 години. Местните обаче вярват, че традицията датира от векове.
От всяка къща изскача по един смелчага, увит в пояс, с вълнени потури и чорапи, и полуразкопчана риза. Ентусиазмът и хайдушкият нрав на калоферци надделяват минусовите температури.
От близката църква се чува камбанен звън – знак за мъжете, че им е време. Започват тихо с песента „Залюбила е Василка”. Бавно се спускат по брега, а гласовете им се усилват с всяка стъпка в студената вода. Мъжкото хоро прави кръг, а вътре в него кръшно свири оркестърът от гайдари и тъпанджии, развяват се знамена и байраци с надписи „Свобода или смърт”, „Сите българи заедно”.
Свещениците от трите църкви в града вече са отслужили традиционния за празника водосвет. Най-възрастният от тях хвърля кръста в реката. Според поверието, ако той замръзне, ще има здраве и плодородие през цялата година. В Калофер този, който хване светото разпятие, го дава на най-малкия участник в „леденото хоро”.Срещу скромно дарение най-малкият участник предава по-късно кръста на свещениците. Вярва се, който извади християнския знак, няма да се отърве от здраве.
Знае се – газенето в студените води на Йордановден е за здраве. И наистина, калоферци не помнят нито един разболял се „кръстаджия” – както те наричат смелчаците.
