Калоферска Коледа
Коледа за мен е свята!
На времето калоферци са се връщали чак от Цариград за да карат Баба Кол’да в Калофер.
Коледарите едно време (през турско) са били само млади мъже - ергени, но сега традициите се променят – коледува всеки, който иска и може.
Аз коледувам откакто се помня, а вече съм на 48 години. Много рядко съм пропускал, било ще да е по уважителни причини.
Ние, калоферци, сме различни в коледуването. Първо, най-малко един месец по-рано цари подготовка: стягат се тъпани и гайди, народни носии (калоферски “гимени фанели“, бели ризи, кадънки, навуща, клинове и цървули, червен пояс).
В Калофер са малко къщите без гайда или тъпан. Калоферци сами ги правят, с изключение на гайдуницата и ручилото при гайдата, което изисква голям майсторлък. Майстори в Калофер, слава Богу, има. Как се прави тъпан вече ви разказах, скоро ще ви разкажа и как се прави гайда.
Сега да продължа с Празника...
Идва денят (24 декември), мразовита вечер, печката бучи зачервена, кървавицата ври в гърнето, кандилото в ъгъла припуква, едно малко момче чака с нетърпение да дойде часът и да тръгне да събира своята “тайфа”.
Към 19 – 20 часа вече не издържа и нарамил тъпан, по-голям от него, най-после тръгва!
Отвън го удря виелицата, снегът и вятърът щипят бузите, но то не усеща, в главата му звучи само:
Тръгнали сме чак от снощи – Коладиле Бабой Кол’до!
Чак от снощи полунощи - Коладиле Бабой Кол’до!
Та да дирим Вашта къща – Коладиле Бабой Кол’до!
Вашта къща с равни двори – Коладиле Бабой Кол’до!
Най-одиря я найдохме – Коладиле Бабой Кол’до!
Снегът хрупа под краката му, бързо стига до комшийската къща, влиза в двора, заудря тъпана смело и запява…..
Стопанинът излиза весел и го кани вътре на топло, но то докато не си изпее песента, не спира. Влиза вътре, стопанката го кани на масата, подават му изпотено менче с червено вино. То застрамено отказва, но стопанинът настоява “Аде де..е., една глътка за отскок!...”
Тайфата бързо се събира и коледуването започва – цяла нощ, от къща в къща, докато имат сили. Рано на другата сутрин измръзнали, опиянени от емоции, но доволни се прибират в топлите черги. Големите коледари продължават, едва сега истинското коледуване започва...
Заспивайки, момчето се заслушва в омайните песни на големите коледари, в звуците на гайди и тъпани, свирещи в невероятен синхрон, звуците от чанове и хлопки от овните и чепишите – омагьосан за цял живот!
Христо Лазаров Дидов
